Инж. Никола Добрев спори с будистки лама в Улан Батор
Дългогодишният директор на КЦМ представи автобиографичната си книга „Срещи по пътя“ в Пловдив
21:34, 20.01.2018594 пъти

от Руслан Йорданов

Спорът за най-важните неща в живота с будисткия лама ЧУВА в храм край Улан Батор, столицата на Монголия, е сред най-любопитните моменти в автобиографичната книга на инж. Никола Добрев „Срещи по пътя“. (Беседата на дългогодишния директор на КЦМ с източния духовник публикуваме по-долу.)

Премиерата на автобиографичната му книга се състоя вчера вечерта в Камерната зала на Драматичен театър Пловдив. Стотици общественици и културни дейци се наредиха за автограф от автора – ритуалът продължи повече от час. Откъси от книгата прочетоха директорът на театъра Кръстю Кръстев и актьорът Петър Тосков.

Пътят му започва от Асеновград и семейната тютюнева нива в Павелско, където баща му работи като мелничар, и стига до върха на една най-големите металургични компании на Балканите.  Изненадващо инж. Добрев се проявява като умел разказвач, и автобиографичната книга е своеобразен калейдоскоп на живота в страната от 1950-те години до наши дни.

В нея той старателно и с тънки детайли описва казармата си в Самоков, студентските години във Висшия Химикотехнологичен иститут (днешният Химикотехнологичен и металургичен университет – ХТМУ) в София, кратката специализация в Института по металургия и електрометалургия на Политехниката в Аахен, Германия, завръщането му в Института по цветни метали и стъпването в комбината, с който ще го свърже съдбата – КЦМ.

В спомените си инж. Добрев не спестява своята гледна точка и към щекотливи моменти като първите миньорски стачки и екологичните протести след 1989 г., тежкото за родната металургия последно десетилетие  на ХХ век, приватизацията и последвалото развитие на КЦМ. За тези драматични събития своите впечатления споделиха журналистката Веселина Божилова, Владимир Кисьов и футболната легенда Динко Дерменджиев.  

Никола Добрев разказва и своите преживелици по време на пътешествията си из различните континенти, но най-вълнуващи са срещите му с духовници и културни дейци, широката му меценатска дейност в националната и пловдивската култура.  Друг любопитен момент са разговорите му с големия писател Николай Хайтов, при един от които той разкрива, че коминът на КЦМ е построен върху бащината му нива.

 

 

Откъс от „Срещи по пътя“ на инж. Никола Добрев

Имах възможност през 1982 г. да прекарам известно време в будистки храм край Улан Батор. Пред храма беше седнал един лама и постоянно нещо бърбореше, явно беше някаква молитва. Аз се спрях и заслушах в монотонната му реч. След няколко минути той спря, погледна ме и на руски ме попита дали искам да ми каже какво чете.

Забелязах, че в скута му има книжле, което той обаче не поглеждаше. Казах му, че ще ми е много интересно да чуя. Монахът започна да разказва за срещата на един богат човек с Буда. Човекът попитал: „Кой е най-важният момент в живота“, „Кой е най-важният човек за мен?“, „Кое е най-важното нещо, което трябва да направя?“.

Въпросите веднага събудиха и в мен желанието да науча отговора, особено щом легендата твърди, че това са отговори на Буда. Ламата се усмихна и отвърна, че въпросите трябва да постоят малко у нас и всеки сам ще може да им отговори.

Не го оставих на мира, защото исках да науча какво е отговорил Буда. Изминаха навярно около пет минути в общи приказки. Разбрах, че произходът на монаха е от алтайския край в СССР. Повече от 30 години той се беше посветил на Буда. В един момент умело насочи разговора около това, че самата наша среща дава отговор и на трите въпроса.

Най-важният момент е настоящият, защото само над него имаш власт да го управляваш.

Най-важният човек за тебе е този, с когото се срещаш и говориш в момента.

Най-важното нещо, което трябва да направиш, е да направиш този човек щастлив.

Философски въпроси и отговори, които веднага не можеш да възприемеш с цялата им дълбочина. Разсъждавайки по тях в различни житейски ситуации, разбрах, че ламата ЧУВА има право. Замислям се за различните религии, които в основата си имат вярата в доброто и мира между хората. Днес обаче хората поквариха тези свети основи на вярата и светът тъне в хаос и война, а хората се опитват да обяснят случващото се със защита на религията.

Нима никога няма да поумнеем?

…Накрая бих искал да поспоря с ламата ЧУВА, който твърдеше, че нямаме власт над миналото. Дотук съм съгласен, защото каквото е било, то не се връща. Не съм съгласен, че нямаме власт над бъдещето. Бъдещето зависи от теб и от всички, които са с теб. Да, бъдещето може да ти бъде отнето от други, които не са с теб.

Но животът е борба, постоянна борба, за да защитим своето бъдеще. Да, драги ми, ЧУВА, Буда те учи да не се противиш на съдбата и да приемеш всичко, което тя ти поднася. Чети своите тибетски писмена. Ние сме от друга вяра. Ще отстояваме и ще се борим бъдещето ни са бъде в нашата власт.

Прав си в това че настоящият момент е най-важен. Ако в днешния ден не направиш нещата, които са нужни, за да прокараш пътеката на бъдещето си, то ти наистина си проиграл и днешния, и утрешния ден.  Всеки ден трябва да вършим замисленото със съзнанието, че то ни трябва и утре.

Прав си, ЧУВА, е най-важният човек е този, с когото ти говориш в настоящия момент. Ти не уточни, но аз ще допълня.  Този човек може и да е с добра цел при теб, но може и да е от тези, които искат да отнемат твоето бъдеще. Ти каза да направим този човек щастлив.

Да, съгласен съм, че да правиш хората щастливи е велико. И аз бих го направил. Но ако е от другите? Какво да направя? Ще защитя правото си да имам свое бъдеще и няма да те послушам… 

Коментари от FACEBOOK